Когато с теб се срещнем за последно

29 may 2016, 9:56

Poesía

419 0 2

Когато с теб се срещнем за последно,

в очите ти ще плува ли скръбта?

Скръбта за нашто светло вчера,

скръбта за нашето несбъднато "сега".

И щом това ще бъде краят,

мигът с целувка ще заключиш ли?

Със таз целувка образувай пламък.

Пламък, който да ме разтопи.

Не казвай нищо, думите не значат,

нека просто да си помълчим.

Обичай ме, аз друго не желая,

с прегръдката си ме стопли.

Преди да тръгнеш само зная,

че нещо в мен ще шепне "Остани!"

Обичам те, това е края,

а сега - Върви, върви...

Християна Рачева

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-05-29T15:15:21+03:00

Лирическите много лесно прощават но нелирическите изобщо не са такива.Поздрав!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-05-29T15:02:24+03:00

Обичам те и точка. Винаги ще си в мен, някога пак ще се срещнем..., дотогава...
това чувство на лирическата/лирическите е...най - голямото, по - голямо от всичко и това което се случва от нея самата, от тях. И уникално...и болезнено и красиво...убива те и те прави жив.
Поздравления за творбата!