Ако ръцете ти усещат нея,
докато докосват мен, не искам да знам.
Ако ума ти временно владее,
аз просто малко ще изчакам.
В телефона ти под мъжко име фигурира
и не е последна, нито първа,
знам, ще отмине, но тя не разбира,
влюбена - от чара ти подлъгана.
И когато се наситиш да си с нея,
ще се отбиеш в будката под нас -
с букет цветя при мен ще се завърнеш,
ще се усмихна... и тайно ще поплача
без глас.
© Таня Момчева Todos los derechos reservados