Когато се разплака
532
0
1
Когато се разплака
целият ни свят,
бяхме принудени
да спрем.
Уплашихме се
да нагазим в
пълноводната река,
превзела пътя ни.
Поискахме го
гладък,
прав,
широк
и лек.
И ето го сега -
бучи,
ядосана река.
Предизвиква ни.
Да спрем
сълзите на света.
Да се помолим -
да станем
топли и добри,
като слънца.
- "Кой? Ние ли?!
Но ние сме заети."
Бяхме - досега...
Разплакан свят.
Разплакани сърца.
Като че ли нашите са.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados
