Когато се влюбиха Севера и Юга...
Колелото още се върти, нали?
А си мислех, че обърнало е своя ход.
Надявах се, че е спряло да боли,
Че приключи гоненицата и игри от тоя род.
Срещнах те отново и болката-любов се върна,
От този грях отровили са се и твоите очи,
И зачудихме се двама как съдбата се обърна,
Но доста закъсня, не смяташ ли така и ти?
Думите горчаха,
неудобство замени смеха,
и душите осъзнаха,
че аз и ти, сме вече само той и тя...
…поредните герои в книгата “Живот”,
които не достигнаха до своя happy end.
Вместо в криле, любовта превърна се в хомот,
Изтъркаха се нотите на съдбата-диригент.
След твойте обещания празни
И след моето предателство огромно,
Думите “Обичам те” са толкова омразни,
А “Липсваш ми”, звучи ми доста злобно!
В разгара на чувствата разделяме се сега,
Хвърлихме ги в огъня на суетата,
Ще се видим в сънищата, дето носи ни нощта,
Може би щастието се крие в самотата.
Тръгвам, страховете мои сбъдват се,
Сега за мен каквото искаш си мисли,
Веднъж ми каза, че в мойта липса влюбваш се,
Тогава си отивам, а ти влюбен в мен завинаги бъди!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
