Когато си далеч от мен

18 dic 2021, 18:06

Poesía » De amor

672 0 1

Когато си далеч от мен, боли ме
и думите са паметници на страха.
Дори когато казвам тихичко „любими“,
и кряска мъка, но не мога да я спра.

Когато си до мен, боли по-малко.
Но страдам пак, като разкъсан андрогин,
задето да сме разделени е тъй жалко,
ала най е жалко да не сме един.

Искам аз да слея двете ни тела
и храм да построя от нашите души,
защото само във една душа
умира болката и щастието струи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ted_77_bg (Ted)

2022-02-21T23:22:22+02:00

Дали гледа отнякъде Б.? Това е Серафита/Серафитус