Когато си далеч от мен, боли ме
и думите са паметници на страха.
Дори когато казвам тихичко „любими“,
и кряска мъка, но не мога да я спра.
Когато си до мен, боли по-малко.
Но страдам пак, като разкъсан андрогин,
задето да сме разделени е тъй жалко,
ала най е жалко да не сме един.
Искам аз да слея двете ни тела
и храм да построя от нашите души,
защото само във една душа
умира болката и щастието струи.