Dec 18, 2021, 6:06 PM

Когато си далеч от мен 

  Poetry » Love
674 0 1

Когато си далеч от мен, боли ме
и думите са паметници на страха.
Дори когато казвам тихичко „любими“,
и кряска мъка, но не мога да я спра.

 

Когато си до мен, боли по-малко.
Но страдам пак, като разкъсан андрогин,
задето да сме разделени е тъй жалко,
ала най е жалко да не сме един.

 

Искам аз да слея двете ни тела
и храм да построя от нашите души,
защото само във една душа
умира болката и щастието струи.

© Адриана Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дали гледа отнякъде Б.? Това е Серафита/Серафитус
Random works
: ??:??