13 ago 2007, 9:08

Когато си даряваме звездите 

  Poesía
2098 0 33
Когато си даряваме звездите
когато нощите ни засияха
когато думите немееха от нежност
и устните изгарящо се сляха
когато тръпнехме в докосване омаяни
и две тела във страст преплетохме
когато две съдби в безкрая се намериха
когато си дарихме невъзможното
когато пътят ни събра във общото
а с утрото пристига моето – Довиждане
когато в спомени до следващото виждане
и вместо настояще имаме мечтите ни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??