Когато си даряваме звездите
Когато си даряваме звездите
когато нощите ни засияха
когато думите немееха от нежност
и устните изгарящо се сляха
когато тръпнехме в докосване омаяни
и две тела във страст преплетохме
когато две съдби в безкрая се намериха
когато си дарихме невъзможното
когато пътят ни събра във общото
а с утрото пристига моето – Довиждане
когато в спомени до следващото виждане
и вместо настояще имаме мечтите ни
когато любовта ни се изплака във сълзите ни
когато чакаме във неизвестност дните си
когато гледайки назад във времето
когато ще си кажем - взехме го
когато щастието за ръцете ни държеше
когато времето за нас бе спряло и мълчеше
когато...
Посвещавам на моето слънчице!!!
© Христо Костов All rights reserved.
Браво!
