Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
Aug 13, 2007, 9:08 AM

Когато си даряваме звездите

  Poetry
2.2K 0 33

Когато си даряваме звездите
когато нощите ни засияха

 
когато думите немееха от нежност
и устните изгарящо се сляха

 

когато тръпнехме в докосване омаяни

 
и две тела във страст преплетохме
когато две съдби в безкрая се намериха

 
когато си дарихме невъзможното
когато пътят ни събра във общото

 
а с утрото пристига моето – Довиждане
когато в спомени до следващото виждане

 
и вместо настояще имаме мечтите ни
когато любовта ни се изплака във сълзите ни

 
когато чакаме във неизвестност дните си

 
когато гледайки назад във времето
когато ще си кажем  - взехме го

 
когато щастието за ръцете ни държеше
когато времето за нас бе спряло и мълчеше

 
когато...


 

Посвещавам на моето слънчице!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0