Когато си отивам
/тоя път мълчи/
Когато си отивам ти свеждаш очи.
Пристъпваш из моите,
немисломо дерзаещ за още мечти...
Ала аз съм припаднало видение,
покрито с на светците ореолите...
Когато си отивам следи не оставям.
Не искам за мен да гледаш нощем.
А ти поглъщаш ме и пак ме даряваш
с неутолими, парещи ласки...
още и още... ...