Когато си отивам ти свеждаш очи. Пристъпваш из моите, немисломо дерзаещ за още мечти... Ала аз съм припаднало видение, покрито с на светците ореолите...
Когато си отивам следи не оставям. Не искам за мен да гледаш нощем. А ти поглъщаш ме и пак ме даряваш с неутолими, парещи ласки... още и още...
Ах, де да беше друго, различно и красиво, че да остана поне един път, ала то е щастие, с краски фалшиви... И аз все стремя се към вопъл по-чист и друг...
Не съм никога била прилична. Отричах те, като простосмъртен грях. С жестове, впили се в плътта ти садистично, отнемах всяка чиста мимика на смях...
Боли те. Аз зная. Виждам те слаб. Ала такава съм - блудница и скитница, за теб съм подивяла илюзия и дяволски грях. Пусни ме да си ида, умират моите зеници...
Отивам си. И тоя път няма да се върна! Не искам вече за мен да те боли. Ти света си, да ме търсиш, не обръщай. Отивам си! Ще те помня! Ала ти мълчи! ***
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.