Когато си отивам /тоя път мълчи/

Poetry

714 0 6

Когато си отивам
/тоя път мълчи/

Когато си отивам ти свеждаш очи.
Пристъпваш из моите,
немисломо дерзаещ за още мечти...
Ала аз съм припаднало видение,
покрито с на светците ореолите...

Когато си отивам следи не оставям.
Не искам за мен да гледаш нощем.
А ти поглъщаш ме и пак ме даряваш
с неутолими, парещи ласки...
още и още...

Ах, де да беше друго, различно и красиво,
че да остана поне един път,
ала то е щастие, с краски фалшиви...
И аз все стремя се към вопъл по-чист и друг...

Не съм никога била прилична.
Отричах те, като простосмъртен грях.
С жестове, впили се в плътта ти садистично,
отнемах всяка чиста мимика на смях...

Боли те. Аз зная. Виждам те слаб.
Ала такава съм - блудница и скитница,
за теб съм подивяла илюзия и дяволски грях.
Пусни ме да си ида, умират моите зеници...

Отивам си. И тоя път няма да се върна!
Не искам вече за мен да те боли.
Ти света си, да ме търсиш, не обръщай.
Отивам си! Ще те помня! Ала ти мълчи!
***

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Тъжен стих, но истински и сътворен от любов.Браво, Диана. С обич.

2007-09-09T11:23:53+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Поздрав!!!

2007-09-07T22:40:57+03:00
viliana_popova (something else)

Много тъжно,изпълнено с чувства...много истински стих Поздрави!

2007-09-07T20:14:57+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Тъжно е Диде!
Но пък силно и искрено!
Браво!

2007-09-07T19:24:38+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много е хубаво, Диана!!! Поздрави!!!

2007-09-07T18:37:23+03:00