i0rdan (Йордан Мишев)
18 9
6 mar 2007, 19:40

Когато си сам 

  Poesía
824 0 5
         Когато си сам

Когато си сам

Когато тихо отминава нощта
и по лицето съхнат сълзи,
когато в теб гори мисълта
за нейните мили очи -
тогава светът не е цял,
на две разделен е от болка
и времето сякаш е спряло,
а ти без вина страдаш толкова.

Дните прекрасни къде са -
отминало време щастливо...
Сърцето ти търси утеха,
във спомена - нещо красиво.
Но мъка откъсва те бавно
и дишаш, без да си жив,
разбираш, че си спомняш напразно,
че реалният свят е горчив.

Поглеждаш нагоре в небето -
в очите ти светват искрици,
а вятърът бие безпощадно,
в крилата самотните прици
Започваш да търсиш надежда -
в безкрайно море търсиш бряг,
за теб всичко тъжно изглежда
и дириш утеха във спомени пак...

© Йордан Мишев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво, Данчо!
    Дерзай!
  • Браво, харесва ми!
  • "Да,но спомена не можеш да го погалиш"-чух веднъж да казва старчето Й.Петров, а той не беше толкова млад. Така че - не дири утеха в спомени, а обичай!
  • Фенка втора радваш !
  • за теб всичко тъжно изглежда
    и дириш утеха във спомени пак...

    !!!
    Млад, а такъв талант!
    Ще те чета
Propuestas
: ??:??