Когато си тръгва денят

3 jun 2009, 1:08

Poesía » Del paisaje

1071 0 37

Слънцето разплиска акварели,
скри зад хълма огнени очи..
Облаци, нанякъде поели,
пият от последните лъчи.
Гледам тази красота с почуда –
всеки миг се сменят форми, цвят...
Ето, вече почна да се губи.
Над земята пада синкав хлад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Когато си тръгва денят

Искате да прочетете повече?

Propuestas