21 sept 2011, 22:54

Когато си Заминеш

  Poesía
868 0 2

Когато си Заминеш


Навън дъждът вали, а в мен напират пак сълзи,

сълзи от мъка, жалост и тъга, сълзи на любовта.

 

Защо бе тъй жестока ти към мен,

с какво сгреших, за да ме накажеш тъй.

 

Опитах се да бъда твоят принц,

опитах се да бъда твой приятел и любим,

опитах се да бъда това, което искаш ти.

 

Въпреки всичко, усетих само мъката от любовта

и чувството на самота.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Обрешков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би, тази любов не е истинска...
    Може би,тя не е готова да отвърне със същото...
    Може би, ти сам трябва да решиш, дали си заслужава да страдаш...
    Поздрав за стиха,ЕМИЛ!
  • Не спирай да опитваш...!Чувствено е!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...