21 sept 2011, 22:54

Когато си Заминеш 

  Poesía
589 0 2

Когато си Заминеш


Навън дъждът вали, а в мен напират пак сълзи,

сълзи от мъка, жалост и тъга, сълзи на любовта.

 

Защо бе тъй жестока ти към мен,

с какво сгреших, за да ме накажеш тъй.

 

Опитах се да бъда твоят принц,

опитах се да бъда твой приятел и любим,

опитах се да бъда това, което искаш ти.

 

Въпреки всичко, усетих само мъката от любовта

и чувството на самота.

 

© Емил Обрешков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Може би, тази любов не е истинска...
    Може би,тя не е готова да отвърне със същото...
    Може би, ти сам трябва да решиш, дали си заслужава да страдаш...
    Поздрав за стиха,ЕМИЛ!
  • Не спирай да опитваш...!Чувствено е!
Propuestas
: ??:??