Когато си Заминеш
Навън дъждът вали, а в мен напират пак сълзи,
сълзи от мъка, жалост и тъга, сълзи на любовта.
Защо бе тъй жестока ти към мен,
с какво сгреших, за да ме накажеш тъй.
Опитах се да бъда твоят принц,
опитах се да бъда твой приятел и любим,
опитах се да бъда това, което искаш ти.
Въпреки всичко, усетих само мъката от любовта
и чувството на самота.
© Емил Обрешков Всички права запазени
Може би,тя не е готова да отвърне със същото...
Може би, ти сам трябва да решиш, дали си заслужава да страдаш...
Поздрав за стиха,ЕМИЛ!