tanq_mezeva (Таня Мезева)
1589 21272
9 oct 2007, 8:42

Когато синовете пораснат 

  Poesía
18484 2 32
Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
"Маме, не чакай днес твойто хлапе!"

И тъжно се свива сърцето,
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.

Къде е момчето, което,
до вчера държеше в ръце?
Май днеска е яхнал крилете
и литнал към свойто небе.

Отлитай,  детето ми, нищо,
че мъката в мене расте.
Тя, майката, тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасна си!!!
  • Майката е една и за цял живот. Прекрасен е начина, по който тази майка обича децата си, а понеже, откровеността е трудно житейско постижение, затова имаш един поклон до земята - от мен.
  • Танче, казала си го чудесно!
    Така е, всяка майка е така орисана!
    Но пък скоро може внучета да се появят за гушкане
  • Ех, майки!!!

    !!!
  • Великолепно и покъртителна си!Право в десятката!
  • По хубаво не може да се каже "гнездо да изгражда, но и път да даде!" децата поемат по своя път но винаги ще са част от майката, нали така
  • !!!
    Отдавна не съм се отбивала при теб
    Чудесен стих!
  • Браво, Таня!
    Благородни са думите ти! Трудно е човек да се пребори със себе си, с майчините страхове!
  • Много е красиво! Силна си!
    Прегръдки!
  • Танечка, замисли ме...нали и аз имам двама сина...
  • Отлитай, детето ми, нищо,
    че мъката в мене расте.
    Тя, майката, тъй е орисана,
    гнездо да изгражда, но и път да даде!
    * * *
    Вълнуващи, докосващи са думите ти!
    Прегръщам те!!!
  • Танче,чета ти стихотворенията и намирам в теб сродна душа,все едно аз съм ги писала.Благодаря ти!
  • Браво , Таня...
  • Точно така. В десятката.
  • Ах, Таничка... Много ме трогна стиха ти! Прекрасен, силен и истинен е! Поздравления!
  • Браво!!!
  • Благодаря на всички за милите думи!
    Да,може би едва вчера наистина осъзнах ,че моите "малки момчета"са вече мъже тръгнали по своя път!
    Дано винаги с удоволствие се завръщат в гнездото си!
  • поздравявам те за това стихотворение, Таня! браво!
  • И аз се разплаках.
  • Танче, разплака ме от умиление...!!!
    Сходни мисли се въртят и в моята глава,
    но не мога като теб тъй добре да подредя...
    Обич!
  • Докосна най -уязвимата струна в душата ми,
    мила Танечка, но знаеш ли , че колкото времето
    минава , толкова по мъчно ти става, но да са живи и
    здрави децата ни! С обич за майките.
  • Прекрасен стих, Танче! Разчувства ме с тази съкровена майчина изповед!Поздрави!!!
  • Разплака ме! Така е, боли, когато отлитат птичетата от гнездото ни!
  • Растат си децата и не можем да ги удържим...
    Поздрави, Танче!!!
  • Силно!!!
  • Прекрасно е, Таничка!
    Припомни ми толкова позабравени дни (нищо, че моите са момичета)
    Прегръщам те силно!
  • Страхотна си!!!
  • Често ми го казват двамата ми синове!!!
    Пък аз си знам колко ги обичам!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Браво, Таня!
  • Браво!!!
  • "Тя, майката тъй е орисана,
    гнездо да изгражда, но и път да даде!"
    !!!
    Браво Таничка!
  • Най-голямото щастие
    на майчинството...
    И най-страшните страхове...
    Велико е...
    Прекрасно си го написала!
    Това изживявам и аз
    с моя син!
Propuestas
: ??:??