9.10.2007 г., 8:42 ч.
Когато синовете пораснат
Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
"Маме, не чакай днес твойто хлапе!"
И тъжно се свива сърцето,
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.
Къде е момчето, което,
до вчера държеше в ръце?
Май днеска е яхнал крилете
и литнал към свойто небе.
Отлитай, детето ми, нищо,
че мъката в мене расте.
Тя, майката, тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
"Маме, не чакай днес твойто хлапе!"
И тъжно се свива сърцето,
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.
Къде е момчето, което,
до вчера държеше в ръце?
Май днеска е яхнал крилете
и литнал към свойто небе.
Отлитай, детето ми, нищо,
че мъката в мене расте.
Тя, майката, тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!
© Таня Мезева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасна си!!!
-
Майката е една и за цял живот. Прекрасен е начина, по който тази майка обича децата си, а понеже, откровеността е трудно житейско постижение, затова имаш един поклон до земята - от мен.
-
Танче, казала си го чудесно!
Така е, всяка майка е така орисана!
Но пък скоро може внучета да се появят за гушкане
-
Ех, майки!!!
!!! -
Великолепно и покъртителна си!Право в десятката!
-
По хубаво не може да се каже "гнездо да изгражда, но и път да даде!" децата поемат по своя път но винаги ще са част от майката, нали така
-
!!!
Отдавна не съм се отбивала при теб
Чудесен стих! -
Браво, Таня!
Благородни са думите ти! Трудно е човек да се пребори със себе си, с майчините страхове! -
Много е красиво! Силна си!
Прегръдки! -
Танечка, замисли ме...нали и аз имам двама сина...
-
Отлитай, детето ми, нищо,
че мъката в мене расте.
Тя, майката, тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!
* * *
Вълнуващи, докосващи са думите ти!
Прегръщам те!!! -
Танче,чета ти стихотворенията и намирам в теб сродна душа,все едно аз съм ги писала.Благодаря ти!
-
Браво , Таня...
-
Точно така. В десятката.
-
Ах, Таничка... Много ме трогна стиха ти! Прекрасен, силен и истинен е! Поздравления!
-
Браво!!!
-
Благодаря на всички за милите думи!
Да,може би едва вчера наистина осъзнах ,че моите "малки момчета"са вече мъже тръгнали по своя път!
Дано винаги с удоволствие се завръщат в гнездото си! -
поздравявам те за това стихотворение, Таня! браво!
-
И аз се разплаках.
-
Танче, разплака ме от умиление...!!!
Сходни мисли се въртят и в моята глава,
но не мога като теб тъй добре да подредя...
Обич!
-
Докосна най -уязвимата струна в душата ми,
мила Танечка, но знаеш ли , че колкото времето
минава , толкова по мъчно ти става, но да са живи и
здрави децата ни! С обич за майките. -
Прекрасен стих, Танче! Разчувства ме с тази съкровена майчина изповед!Поздрави!!!
-
Разплака ме! Така е, боли, когато отлитат птичетата от гнездото ни!
-
Растат си децата и не можем да ги удържим...
Поздрави, Танче!!! -
Силно!!!
-
Прекрасно е, Таничка!
Припомни ми толкова позабравени дни (нищо, че моите са момичета)
Прегръщам те силно! -
Страхотна си!!!
-
Често ми го казват двамата ми синове!!!
Пък аз си знам колко ги обичам!!!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!! -
Браво, Таня!
-
Браво!!!
-
"Тя, майката тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!"
!!!
Браво Таничка! -
Най-голямото щастие
на майчинството...
И най-страшните страхове...
Велико е...
Прекрасно си го написала!
Това изживявам и аз
с моя син!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
