Когато стъпвах
по седеф
и нищо друго
нямаше значение,
освен да те докосна,
цикадите отмерваха
минутите до теб...
когато стъпвах
по седеф.
Морето знае
точно и кога
цикадите внезапно
ще замлъкнат.
И как се оглушава
от гърма
на тишината,
седефено когато
те докосна...
© Маргарита Василева Todos los derechos reservados