svet@ll (Светльо)
16 12
26 mar 2007, 17:26

КОГАТО СЪМ САМ 

  Poesía
839 0 8
КОГАТО СЪМ САМ

Как боли, когато съм сам!
С натежало от сълзи сърце,
гледам тъжно звездите
и безумно кърша ръце.

Как боли, когато съм сам!
Проклинам съдбата злощастна.
Ако можеше само за миг
да зърна онази осанка прекрасна…

Как боли, когато съм сам!
Душата ми сякаш я няма.
А хубаво беше с нея –
към слънцето тичахме двама.

Как боли, когато съм сам!
Тишина ме притиска жестоко.
Грешна ли стъпка направих,
та паднах от толкоз високо?

Как боли, когато съм сам!
На живота му се вижда края.
Защо ли истината свята
нивга аз не ще узная?

© Светльо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми.Поздрав от мен.
  • Благодаря за усещането да си приет и да не си сам! За мен е чест...
  • на писателче!
    Моите неща /ето, че от скромност не ги наричам стихове/ са писани доста отдавна и зная, че не са шедьоври! Но съм ги писал със сърцето си! Едва ли заслужават Вашето внимание, затова моля! подминавайте ги... Няма да Ви се обидя! Един съвет, ако разрешите - нека отзивите Ви съм другите автори бъдат градивна критика, а не дребнаво заяждане! Надявам се, че при тази "среща" с Вас взаимно сме си били полезни!
    Желая Ви здраве и творчески успех!
  • Знам, че другите незнайно защо ги укриваш хубавичко е и това!
  • Хареса ми!
  • Поздрав за стиха и от мен!
  • на Таис
    Благодаря, Таня! И ти си едно голямо сърце...
  • на писателЧЕ!
    Съжалявам, ако съм Ви разтревожил! Явно имате проблеми, които моя стих едва ли би разрешил... но не виждам и с какво допълнително би Ви навредил! Но, ако поезията на всички останали в сайта Ви е противопоказна, то умолявам Ви не се насилвайте да ни четете! Със загриженост... Светльо!
Propuestas
: ??:??