svet@ll (Светльо) svet@ll (Светльо)
16
26.03.2007 г., 17:26

КОГАТО СЪМ САМ

1K 0 8
КОГАТО СЪМ САМ

Как боли, когато съм сам!
С натежало от сълзи сърце,
гледам тъжно звездите
и безумно кърша ръце.

Как боли, когато съм сам!
Проклинам съдбата злощастна.
Ако можеше само за миг
да зърна онази осанка прекрасна…

Как боли, когато съм сам!
Душата ми сякаш я няма.
А хубаво беше с нея –
към слънцето тичахме двама.

Как боли, когато съм сам!
Тишина ме притиска жестоко.
Грешна ли стъпка направих,
та паднах от толкоз високо?

Как боли, когато съм сам!
На живота му се вижда края.
Защо ли истината свята
нивга аз не ще узная?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светльо Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Маргарита (Маргарита Георгиева)
    Маргарита (Маргарита Георгиева)
    Харесва ми.Поздрав от мен.
  • svet@ll (Светльо)
    svet@ll (Светльо)
    Благодаря за усещането да си приет и да не си сам! За мен е чест...
  • svet@ll (Светльо)
    svet@ll (Светльо)
    на писателче!
    Моите неща /ето, че от скромност не ги наричам стихове/ са писани доста отдавна и зная, че не са шедьоври! Но съм ги писал със сърцето си! Едва ли заслужават Вашето внимание, затова моля! подминавайте ги... Няма да Ви се обидя! Един съвет, ако разрешите - нека отзивите Ви съм другите автори бъдат градивна критика, а не дребнаво заяждане! Надявам се, че при тази "среща" с Вас взаимно сме си били полезни!
    Желая Ви здраве и творчески успех!
  • Меричка (Мери Попинз)
    Меричка (Мери Попинз)
    Знам, че другите незнайно защо ги укриваш хубавичко е и това!
  • juliet007 (Эоя Михова)
    juliet007 (Эоя Михова)
    Хареса ми!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0