Когато съм сама...
Когато съм сама ми липсваш,
изпитвам нужда да те докосвам,
да те гледам как ми се усмихваш
и сладко от устните ти да отпивам.
Когато съм сама аз плача,
защото те няма до мен,
понякога се побърквам и се влача,
сякаш окована съм в плен.
Когато съм сама те желая
повече от всичко на света,
представям си, че те целувам и мечтая
как ще слеем две в една душа.
Когато съм сама е тъжно,
не виждам твоите очи,
в сърцето усещам чувство мъчно,
което по тялото ми болезнено пълзи.
Когато съм сама мисля за теб,
не мога да заспя в нощта,
тялото ми сковава се в лед,
само сълзите чертаят болезнена следа.
© Мария Амбова Todos los derechos reservados