Jun 12, 2006, 8:34 AM

Когато съм сама...

  Poetry
1.4K 0 6

Когато съм сама...

Когато съм сама ми липсваш,

изпитвам нужда да те докосвам,

да те гледам как ми се усмихваш

и сладко от устните ти да отпивам.

 

Когато съм сама аз плача,

защото те няма до мен,

понякога се побърквам и се влача,

сякаш окована съм в плен.

 

Когато съм сама те желая

повече от всичко на света,

представям си, че те целувам и мечтая

как ще слеем две в една душа.

 

Когато съм сама е тъжно,

не виждам твоите очи,

в сърцето усещам чувство мъчно,

което по тялото ми болезнено пълзи.

 

Когато съм сама мисля за теб,

не мога да заспя в нощта,

тялото ми сковава се в  лед,

само сълзите чертаят болезнена следа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Амбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...