6 feb 2011, 18:03

Когато сънищата тихо се разлистват...

  Poesía
1.3K 0 26

Когато сънищата

тихо се разлистват,

целунати, огряни от Мига

и чуруликат ранобудни Истини

под стряхата

на Старата вина...

 

Когато разцъфтяват се

Предчувствията

и вдигат се Комплексите–мъгли,

и, като пеперуди

пъстроцветни, Чувствата

прелитат над полянки от Тъги...

 

Когато във гнездото

на желанията

клончета–рими вие пак стихът...

Тогава се стопяват

тежки рани

и във душата идва Пролетта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...