6 feb 2011, 18:03

Когато сънищата тихо се разлистват...

  Poesía
1.3K 0 26

Когато сънищата

тихо се разлистват,

целунати, огряни от Мига

и чуруликат ранобудни Истини

под стряхата

на Старата вина...

 

Когато разцъфтяват се

Предчувствията

и вдигат се Комплексите–мъгли,

и, като пеперуди

пъстроцветни, Чувствата

прелитат над полянки от Тъги...

 

Когато във гнездото

на желанията

клончета–рими вие пак стихът...

Тогава се стопяват

тежки рани

и във душата идва Пролетта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...