Когато сънищата тихо се разлистват...
Когато сънищата
тихо се разлистват,
целунати, огряни от Мига
и чуруликат ранобудни Истини
под стряхата
на Старата вина...
Когато разцъфтяват се
Предчувствията
и вдигат се Комплексите–мъгли,
и, като пеперуди
пъстроцветни, Чувствата
прелитат над полянки от Тъги...
Когато във гнездото
на желанията
клончета–рими вие пак стихът...
Тогава се стопяват
тежки рани
и във душата идва Пролетта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
