Когато те няма
Когато гледам звездите бледи,
аз виждам в тях твоите очи.
Душата ми не спира да крещи,
а сърцето ми те моли "Вземи ме ти".
Дори да си на края на света,
споменът ще бъде вечно тук, в познатата ти стая...
Сънувам всяка вечер твоята усмивка сладка,
а когато се събудя, теб отново те няма!
Не си до мен и ме боли!
А душата ми не спира да крещи!
И всичко започва отначало -
до прозореца и познатите звезди...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анелия Иванова Todos los derechos reservados
