Когато теб те няма късно вечер
Когато теб те няма късно вечер,
стоя и си говоря със луната.
Разказвам ù за моя свят обречен,
за чувствата, пораждащи вината.
Разказвам ù за младия чаровник -
че днес ми е намигнал в кафенето.
Описвам ù поредния часовник,
маркиращ тягостта на битието,
в което теб те няма. И е мрачно.
И някак ми е глухо, неразбрано.
Разказвайки ù, почвам да изплаквам
онези чувства, станали на рани.
Онези чувства - все към тебе тичат.
А искам да ги спра. Да те намразя.
Но няма как... Безумно те обичам.
И най-дълбоко в себе си ги пазя.
Те искат да говорят. Да ти кажат,
че аз за тебе дишам и живея.
Да беше тук, те биха ти показали
ръцете ми - до болка теб копнеят.
Но теб те няма. А е късно вечер.
Отново си говоря със луната.
Признавам ù - светът ми е обречен.
И в теб се крие някъде вината.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
