Когато теб те няма късно вечер,
стоя и си говоря със луната.
Разказвам ù за моя свят обречен,
за чувствата, пораждащи вината.
Разказвам ù за младия чаровник -
че днес ми е намигнал в кафенето.
Описвам ù поредния часовник,
маркиращ тягостта на битието,
в което теб те няма. И е мрачно.
И някак ми е глухо, неразбрано.
Разказвайки ù, почвам да изплаквам
онези чувства, станали на рани. ...