Когато ти, безсилна вече, освободиш гнева си - бесен,

когато удряш силно и с всичка сила ти пищиш,

от писъците ще направя песен,

и дори лицето ми да посиниш,

в прегръдката ми нежна ще се отнесеш

и на мойто рамо ти отново ще заспиш! 

А сълзите парещи, течащи стръмно,

плод на десетилетия неизляти ругатни,

ще попият във сърцето ми бездънно,

което зарад' теб тупти.

И ако в съня ти крехък посети те напаст

и поиска някак  да те нарани,

от любовта ми ще направя крепост,

където ще те пазя повече от собствените си очи!

И ако блясъкyt те заслепи наивно,

и сърцето ти превърне се в стъкло,

от звездите ще направя гривна,

да разбереш, че не всичко, де блести, е от златò.

Но ако накрая ти решиш да ме подпалиш

и пламна във огньове буйни и игриви,

ще се боря полудял за минута още сила,

че да погледам за последно oчите най-красиви!