11 feb 2011, 19:46

Когато тихо се прегънеш... 

  Poesía » Otra
1146 0 23

Когато тихо се прегънеш

и болката дере те с нокти,

когато в мислите се спъваш,

загубил няколко животи…

Тогава всеки Него търси,

утеха странна да намери,

и моли се, и кръсти с пръсти,

но болката след теб – потеря

извива в дълги километри,

войниците са строги, мъсти,

заклещват те във менгемета

духа ти волен…Той се пръска

на хиляди парченца малки

и всяко свойто място търси…

та тебе радост да изпрати,

от болката да се отърси…

Едно-едничко да остане,

и въздух бавно да отпива –

лечебен цяр за твойте рани

ще бъде, само не унивай! 

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??