Когато тихо се прегънеш...
Когато тихо се прегънеш
и болката дере те с нокти,
когато в мислите се спъваш,
загубил няколко животи…
Тогава всеки Него търси,
утеха странна да намери,
и моли се, и кръсти с пръсти,
но болката след теб – потеря
извива в дълги километри,
войниците са строги, мъсти,
заклещват те във менгемета
духа ти волен…Той се пръска
на хиляди парченца малки
и всяко свойто място търси…
та тебе радост да изпрати,
от болката да се отърси…
Едно-едничко да остане,
и въздух бавно да отпива –
лечебен цяр за твойте рани
ще бъде, само не унивай!
© Криси All rights reserved.
