Когато тя е до теб
Когато тя е до теб
Когато вечер те гали луната
и Нея предчувстваш по аромата,
знаеш, че няма сънят да е само мечта,
а кратка ще бъде за вас вечността.
И когато луната затвори очи...
Тя пухеното легло ще посочи
и ще се слеят души и тела,
и не са нужни думи - само дела.
А когато слънцето сутрин крещи ти "Стани"
и искаш стъклата да бяха стени...
Тя единствена може да помни!
Да затъмни ярките светлини!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зорница Йорданова Todos los derechos reservados
