10 jun 2007, 23:19

Когато в студена нощ 

  Poesía
615 0 11
Когато в студена нощ-
тръпки из тялото ми лазят,
и никoй не чува моя зов...
Душата ми самотна си припява,
за всички изминали любовни нощи,
не като тази тъй самотни....

Когато навън виелица свисти-
и от вятъра измръзвам цяла,
и от страх да не ме изкоши,
да тръгна с него и аз....
Затварям прозореца тихо,
присядам на стола безмълвна и няма,
но спасена от него аз...

Когато в очите блещукат,
сълзи от щастие или тъгa,
когато света тържествува,
без да го боли за моята душа....
Тогава от сърцето "изваждам",
образите на всички вас,
които ме подкрепят и обичат...

Искрено ви благодаря!


© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Гери,Ани,хиляди благодарности!!!
    Прегръщам ви!
  • Който има много приятели си ги вади, който няма- да му мисли!
  • Галичка, и твоята подкрепа към всички нас е голяма!
    Така, че добрината ти се връща!
    Прегръщам те!
  • Мила,Етчи,не плачи,
    летя от щастие,разбери,
    имам теб и всички вас,
    вече съм на седмото небе аз!!!

    Благодаря ви за комантарите,мили приятели!
  • Един за всички и всички за един!Поздрав Гале!!!
  • Еей това е много добро! Някак мелодично. 6
  • Гали, остави тъгата, върни усмивка на лице,
    нима искаш да плача, да боли в моето сърце?
    Много хубаво стихотворение, усмихни се.

    Поздрав и усмивка.
  • Затова и Ви обичам,Ицо,защото сте ми истински приятели!
    Благодаря ви,че ви има!!!
  • За това са приятелите, Галя!!! Да са в хубаво и лошо. Поздрави!!!
  • Да,мила Ели,видях си грешката...секунда!
    Благодаря ви за коментарите!
    Прекрасни сте!
  • Гали,много си тъжна мила!
    Ние сме до теб и те обичаме!
Propuestas
: ??:??