Когато в студена нощ
тръпки из тялото ми лазят,
и никoй не чува моя зов...
Душата ми самотна си припява,
за всички изминали любовни нощи,
не като тази тъй самотни....
Когато навън виелица свисти-
и от вятъра измръзвам цяла,
и от страх да не ме изкоши,
да тръгна с него и аз....
Затварям прозореца тихо,
присядам на стола безмълвна и няма,
но спасена от него аз...
Когато в очите блещукат,
сълзи от щастие или тъгa,
когато света тържествува,
без да го боли за моята душа....
Тогава от сърцето "изваждам",
образите на всички вас,
които ме подкрепят и обичат...
Искрено ви благодаря!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
