29 may 2015, 19:09

Когато вишните цъфтяха

  Poesía
588 0 4

 

КОГАТО ВИШНИТЕ ЦЪФТЯХА

 

Кога прекрачи прага
на сивия ми делник
тогава ли пак
птиците запяха.

Когато вишните цъфтяха.


Кога накара ме
да стена нощем.
Кога видях те
в моя блян.

Тогава ли, когато вишните цъфтяха.

И как отне съня ми
направи ме подвластен
на топлия ти дъх,
на твоята омая.

Когато вишните цъфтяха.

Иди си блуднице
от тясната ми стая
и съвестта ми блудна
остави накрая.

Тез вишни прецъфтяха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атеист Грешников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...