May 29, 2015, 7:09 PM

Когато вишните цъфтяха

  Poetry
583 0 4

 

КОГАТО ВИШНИТЕ ЦЪФТЯХА

 

Кога прекрачи прага
на сивия ми делник
тогава ли пак
птиците запяха.

Когато вишните цъфтяха.


Кога накара ме
да стена нощем.
Кога видях те
в моя блян.

Тогава ли, когато вишните цъфтяха.

И как отне съня ми
направи ме подвластен
на топлия ти дъх,
на твоята омая.

Когато вишните цъфтяха.

Иди си блуднице
от тясната ми стая
и съвестта ми блудна
остави накрая.

Тез вишни прецъфтяха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атеист Грешников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...