ria (Гергана Иванова)
284 3180
26 sept 2007, 9:17

Когато всичко си дойде на мястото 

  Poesía
1056 0 23
Когато всичко си дойде на мястото,
отпадат гадните зли негативи...
Ако унило довчера бе ятото -
днес в устрем див пърхат птици щастливи...

Когато черното мине към бялото,
не е чак толкова шибан животът...
щом краят точно съвпадне с началото
и чувстваш, че не си Автопилотът...

Току клоаката става на приказка...
Жаба с принцеса в хибрид ако смесиш,
една реакция чакай класическа:
да светиш днес... Утре...  да се обесиш...

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравявам те за прекрасния стих...! Браво!!!
  • откровението е отличителната ти черта! ще ми се да те познавам.
  • Обичам те Риа!
    Ти си голям човек!
    Тази вечер уморена се върнах да прочета отнова стиха ти и се натъкнах на твоето откровение, за което ти благодаря!
    Сега ще имам сили да стикскам зъби и да се усмихвам напук на себе си и моят опустял живот!
  • Гери, мислех, че са на свършване деца като теб - честни, умни, признателни...Благодаря, че възвръщаш Вярата! Поздравления за творчеството Ти! Бъди Благословена!
  • Скъпи приятели! Написах този стих по повод на една интрига, в която бях замесена, без да знам. Когато съм била на 4 годинки, баща ми(Главният архитект на Плевен) е изчезнал в СФ и повече никога не ме е потърсил. Нито на живо, нито по телефон, за да ме поздрави за Ч.Р.Д. или Нова година. Мен и по- голямата ми сестра, ни отгледа майка ни. Тя бе голям диктатор и истерия... Пребиваше ни от бой по най- малкия повод. Но, въпреки всичко, Тя ни отгледа- някак... Когато биологичният ми баща остаря, захвърлен от всички екс- съпруги в живота си, се прибра в Плевен( в нашия дом). Маика ми през всичките тези години все го чакаше и живееше с надеждата да се върне. И Го дочака... Но животът я научи да бъде комбинативна, Оправна и да еквилибрира м/у възпитанието и финансиите за двете деца. По стечение на обстоятелствата се омъжих в Хасково, разведох се и т. н. НИКОГА, до сега не съм я молила за пари или друга подкрепа. Всичко и спестявах... Трудните си мигове, месеци, години... Винаги я лъжех, че току- що са ми дали голеееми премии и цъфтя и процъфтявам... Но тя живее с интригата и е излъгала биологичния ми баща, че ми трябват пари(защото е разбрала, че той прави проекти и - съответно получава хиляди). Разбрах, че Той е принуден да ми прати няколко хиляди, нещо с което намам нищо общо... Стана ми много болно и тъжно. Не издържах и намерих начин да му кажа, че нямам нищо общо. Уважавам майка си, за всичко, но не мога да приема нечии средства, на никаква цена. За миг осъзнах, че Той не е чак толкова лош(но ако не беше лош защо никога не потърси децата си?!) После, майка ми от бяла стана черна, заради проклетата си интрига, да му измъкне парите, в името на децата... Това е...
  • Една прегръдка от мен...за стиха!
    И за истината!
  • Със стиховете си разбъркваш всички мозъци!
    Е, и как да не, щом наистина стилът е "ала Рия"!
  • да светиш днес... Утре... да се обесиш...
    невероятно истински и тежък стих, като
    камбана! Възхищавам се , Гери , мила на
    силата на словото ,което изповядаш!С обич.
  • Интересен е животът !
    Единство и борба на
    противоположностите...
    И вечно изненадва .
    Като поезията ти ...
  • Тогава да задържим днес,
    а утре, утре ще му мислим.


    Поздрав за текста и усмивка за теб.
  • Ти си Принцесата в този прекрасен стих и...наистина светиш!
  • Мносо силен стих!
    Невероятно смислен!
    Поздрав!
  • Така е...Поздрав за хубавия стих!
  • Да си се дожалеем, но така е дефакто понякога...
    Смело напред, да става каквото ще!!!
    Поздрав за творбата!!!
  • !!!
    Поздрав и прегръдка,мила!
  • Вихрушка такава...
    Винаги съм харесвала начина ти на писане!
    Поздрав, Гери!
  • "Когато всичко си дойде на мястото,
    отпадат гадните зли негативи..."

    Добре,че понякога,само понякога,
    си идва на мястото всичко
    от бялото в черно,от черното
    в бялото,животът пълзи или тича...
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Това е животът, Гери. Спадове и издигания. Трябва да се борим с него, иначе само ние сме потърпевшите.
    Поздравления!!!
  • Чудесно!Поздрав!
  • !!!
    Това е животът Риа, това е!
    Но е живот за живеене и за обичане!
    Днес бяло, утре черно, но шарени са завесите на очите ни!
  • Ай!
  • Леле, абсолютно "ала Риа"!
    Браво!
  • Пак си се развихрила Супер си!
Propuestas
: ??:??