Когато всичко си дойде на мястото

Comments

• 

  G3RI7O1 (Герито)

  Поздравявам те за прекрасния стих...! Браво!!!

  2008-02-28T14:10:46+02:00
• 

  изречена (Мая Попова)

  откровението е отличителната ти черта! ще ми се да те познавам.

  2008-02-10T11:37:36+02:00
• 

  Djein_Ear (Евгения Тодорова)

  Обичам те Риа!
  Ти си голям човек!
  Тази вечер уморена се върнах да прочета отнова стиха ти и се натъкнах на твоето откровение, за което ти благодаря!
  Сега ще имам сили да стикскам зъби и да се усмихвам напук на себе си и моят опустял живот!

  2007-09-26T22:36:12+03:00
• 

  Индиана (Криси)

  Гери, мислех, че са на свършване деца като теб - честни, умни, признателни...Благодаря, че възвръщаш Вярата! Поздравления за творчеството Ти! Бъди Благословена!

  2007-09-26T21:45:38+03:00
• 

  ria (Гергана Иванова)

  Скъпи приятели! Написах този стих по повод на една интрига, в която бях замесена, без да знам. Когато съм била на 4 годинки, баща ми(Главният архитект на Плевен) е изчезнал в СФ и повече никога не ме е потърсил. Нито на живо, нито по телефон, за да ме поздрави за Ч.Р.Д. или Нова година. Мен и по- голямата ми сестра, ни отгледа майка ни. Тя бе голям диктатор и истерия... Пребиваше ни от бой по най- малкия повод. Но, въпреки всичко, Тя ни отгледа- някак... Когато биологичният ми баща остаря, захвърлен от всички екс- съпруги в живота си, се прибра в Плевен( в нашия дом). Маика ми през всичките тези години все го чакаше и живееше с надеждата да се върне. И Го дочака... Но животът я научи да бъде комбинативна, Оправна и да еквилибрира м/у възпитанието и финансиите за двете деца. По стечение на обстоятелствата се омъжих в Хасково, разведох се и т. н. НИКОГА, до сега не съм я молила за пари или друга подкрепа. Всичко и спестявах... Трудните си мигове, месеци, години... Винаги я лъжех, че току- що са ми дали голеееми премии и цъфтя и процъфтявам... Но тя живее с интригата и е излъгала биологичния ми баща, че ми трябват пари(защото е разбрала, че той прави проекти и - съответно получава хиляди). Разбрах, че Той е принуден да ми прати няколко хиляди, нещо с което намам нищо общо... Стана ми много болно и тъжно. Не издържах и намерих начин да му кажа, че нямам нищо общо. Уважавам майка си, за всичко, но не мога да приема нечии средства, на никаква цена. За миг осъзнах, че Той не е чак толкова лош(но ако не беше лош защо никога не потърси децата си?!) После, майка ми от бяла стана черна, заради проклетата си интрига, да му измъкне парите, в името на децата... Това е...

  2007-09-26T20:29:45+03:00