КОГА ЗА ПОСЛЕДНО
Кога за последно се погледнахте в очите
с погледи врязани дълбоко в сърцата?
Страхувате се от това, какво ще попитат,
колко илюзии е натрупала пътьом душата.
Зад маските криете страсти, безразличия.
Към земята гледате, а търсите щастие.
Там може да намерите само безличия
с кухи помисли, или долни пристрастия.
В прахта се валят мръсните ви желания,
подлостите причинени хладно на другите,
честта обезчестена, отминали страдания,
когато съвестта още бе говорещо оръжие.
Там мечтите са изгубили изворния блясък,
не са на птици сладкопойни в своя полет,
приличат повече на див гарванов крясък,
на търговия с души, изложени за оглед.
Кога за последно се погледнахте в очите
честно с доверие и трепетна надежда?
На заник ли са вярата един в друг, лъчите,
които в пътя на светлината ни повеждат?
09 08 2017
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados