12 ago 2018, 2:34

Когато за последно

  Poesía
389 0 0

КОГА ЗА ПОСЛЕДНО

 

Кога за последно се погледнахте в очите
с погледи врязани дълбоко в сърцата?
Страхувате се от това, какво ще попитат,
колко илюзии е натрупала пътьом душата.

 

Зад маските криете страсти, безразличия.
Към земята гледате, а търсите щастие.
Там може да намерите само безличия
с кухи помисли, или долни пристрастия.

 

В прахта се валят мръсните ви желания,
подлостите причинени хладно на другите,
честта обезчестена, отминали страдания,
когато съвестта още бе говорещо оръжие.

 

Там мечтите са изгубили изворния блясък,
не са на птици сладкопойни в своя полет,
приличат повече на див гарванов крясък,
на търговия с души, изложени за оглед.

 

Кога за последно се погледнахте в очите
честно с доверие и трепетна надежда?
На заник ли са вярата един в друг, лъчите,
които в пътя на светлината ни повеждат?

 

09 08 2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...