12 ago 2018, 2:34

Когато за последно

  Poesía
392 0 0

КОГА ЗА ПОСЛЕДНО

 

Кога за последно се погледнахте в очите
с погледи врязани дълбоко в сърцата?
Страхувате се от това, какво ще попитат,
колко илюзии е натрупала пътьом душата.

 

Зад маските криете страсти, безразличия.
Към земята гледате, а търсите щастие.
Там може да намерите само безличия
с кухи помисли, или долни пристрастия.

 

В прахта се валят мръсните ви желания,
подлостите причинени хладно на другите,
честта обезчестена, отминали страдания,
когато съвестта още бе говорещо оръжие.

 

Там мечтите са изгубили изворния блясък,
не са на птици сладкопойни в своя полет,
приличат повече на див гарванов крясък,
на търговия с души, изложени за оглед.

 

Кога за последно се погледнахте в очите
честно с доверие и трепетна надежда?
На заник ли са вярата един в друг, лъчите,
които в пътя на светлината ни повеждат?

 

09 08 2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...