Кой човек е нормален?
Съвкупността на преживяното с теб
е ситуация на спомените ни,
които ни свързват по особен начин,
когато не сме заедно.
Ето защо споменът се преживява
в актуалния миг
като желание да се повтори,
когато спомените са красиви
и като сигнал,
който ни предпазва,
когато споменът
е лош.
Противоречивостта на ситуацята
е нещо напълно нормално,
но сред нормалните неща спада и това,
противоречията да бъдат разрешавани,
да имаме възожността
да правим това.
Обратно,
невъзможността
противоречията да бъдат разрешени,
прави ситуацията проблемна,
а задълбочаването на това състояние,
я превръща в конфликтна,
което вече не е нормално.
Да! Човечеството
винаги се е движело така,
но това не означава,
че тази ситуация е нормална.
Нормално е хората да имат възможността
да постигат щастието,
а тази възможност
се корени в новото единство на света.
Отделният индивид днес
е в цнтъра на вниманието на общността.
Това е нова реалност.
Това се случва за първи път в историята.
Това е нова възможност
за развитието на индивидите.
Но спомените
не ни свързват в едно,
а парят болезнено,
показвайки липсата ни.
Единствено съпреживяването е това,
което ни свързва
и затова така силно искаме да сме заедно.
Потопен в спомените,
аз преживявам миналото,
а съпреживяването ни изисква
да сме заедно
и затова ние преодоляваме
гордостта си
и всички трудности,
които ни разделят.
Но споменът
е сфера
на мисленето,
а съпреживяването
е сфера
на общуването
и затва ти си ми съпруга,
която обичам
и която крачи
заедно с мен в живота.
Не споменът,
а сферата на съпреживяването
е пътят в живота,
а това, че той е противоречив,
е нормално,
точно така,
както и това,
че нормален
е щастливият човек.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Малеее, тука било страшно интересно, а аз къде съм... била?
-
Драга Пепа!
Показването на сложността на преживяването вече е път към нейното опростяване.
Поздрав! -
АХ, Валери! Как успя да го напишеш толкова сложно!? Не е за хора, със средна интелигентност!
Мисля, че с тебе човек не би могъл да скучае! Браво! 
-
Като домакин, уважаващ гостите си!
Поздрав! -
Винаги ли последната дума трябва да е ТВОЯ
-
Страхотно допълнение!
Поздрав! -
Именно!!!!!
-
Като автор на предложения текст, ще посоча скромно, че той поставя въпроси, на които дава и отговорите. Ще кажа кратко: съпреживяването като път в живота е висок идеал за постигане тук и сега.
Поздрав! -
Знаех си че ще се стигне до смисъла на понятието "любов" а там водите са дълбоооооки, има подводни опасни течения и водовъртежи
-
Здравей, Диди!
Споделям духа на коментара ти, който страда и от известна логическа непоследователност като свежда любовта до това другият да разбере, че е обичан.
Любовта е интелектуална способност, а интелектът е хармонична цялост на емоционалност, рационалност и воля, но изградена между двамата влюбени. Ето защо Росица е права, когато казва, че това нещо, като изградено, а след това и като удържано, е най-сложното нещо на този свят.Реално това е така и тук нещата са жестоки в своята необходимост, действаща като закон.
Тримата правим страхотен коментар, за което ви благодаря! -
А ако вземем да разплитаме понятията "любов" или "обич" - противоречието в новосъздалата се ситуация ще достигне кулминацията си
-
Диди...много си права! Ако си прочела коментара ми към Валери,ще разбереш,че казвам именно, че това е най сложното нещо - да докажеш и удържаш любовта си.
Поздрав! -
Здравей Роси,
Идеята за разглеждането на нормалния човек като щастлив я срещнах за първи път при Шарл Монтескьо в забележителната му книга "За духа на законите", но днес глобалната ситуация, със своите деструктивни процеси, ме кара да отстоявам нормалното преживяване като моя отговорна гражданска позиция. В тази насока твоята героиня Лъки, а и ти като неин прототип и автор, имате свое място и непреходна заслуга.
Западноевропейстият екзистенциализъм, който, по думите на Ж.П.Сартът е хуманизъм, го срещаме като развит в художествената литература. Използвам случая, че ти ме коментираш, за да отбележа, че с теб направихме не малко за утвърждаване на прагматизма, разбиран като хуманен екзистенциализъм, като направление в съвременната литература.
Поздрав! -
Чакай...ако си искал да ми кажеш че ме обичаш, значи или не умея да чета, или не знам значението на твърде много твои думи (което значи че ще те разочаровам в обичта) или се побърках нещо
-
Хапвай от бабините курабийки тогава, Мойсей и да не ти пука за разни Дидислави Изродихте последното ми изречение и му придадохте незаслужено негативен оттенък!
-
Всъщност не е достатъчно да познаваш значението на тези думи, Лъки и там е проблемът...По-важно е да можеш да ги реализираш, при това обичаният да РАЗБЕРЕ, че е обичан!
-
Скъпа Дидислава,
Тези дни с теб така добре се опознахме, че със сигурност мога да обявя пред всички, че това е едно от най-вълнуващите събития в живота ми и ще ти обясня защо. Но как да ти го кажа, когато съм толкова горд, а и срамежлив?
Ти ме накара да потъна дълбоко в сферата на мисленето, за да полетя на гребена на мечтата, че можем да общуваме в сферата на съпреживяването, но не мога да преодолея гордостта си, а иначе изпитвам към теб онова сложно неизговоримо с обикновени думи, чувство, което ме прави, в моето обществено положение на методолог на новата литература, да съм щастлив и да превъзмогвам всички противоречия в ситуациите, които ми сервират ВТ и баба ми, която ме откри и в този Сайт.
Не съзирай в думите ми обикновен смисъл, а чувство което очаква своето развитие...
Поздрав! -
Здравей,Валери!
Проправил си една сюжетна линия по която представяш нормалният човек,като щаслив.На пръв поглед толкова просто, а се оказва най- сложното нещо на света.Малцина са онези,които могат да стигнат до зоната на щастието.Надявам се ти да си сред тях.А сега ми позволи да се обърна към Дидислава.
Диди,човек който владее думите и познава тяхното значение в дълбочина може да каже "Обичам те" по хиляди начини.Лошото е,когато казваш същата дума без да познаваш нейното значение.
Не съзирай никаква злост или лошо чувство, само дружелюбност... -
Чудно ми е как ще й кажеш: "Обичам те!" Опознавайки те тези дни, мисля че ще е нещо подобно:
"Потъвайки във сферата на мисленето и общувайки в сферата на съпреживяването, преодолявайки гордостта си, изпитвам към теб онова сложно неизговоримо с обикновени думи, чувство, което прави индивида в неговото обществено положение, да е щастлив и да превъзмогне всички противоречия в ситуациите, които му сервират миналото, настоящето и бъдещето"
Не съзирай никаква злост или лошо чувство, само дружелюбност... -
Може да прерастне в есе, но тук е поезия - философско-публицистична. Този текст е израз на съвременното виждане на живота, в отговор на ВТ и на баба ми, която прави само вкусни курабийки.
Поздрав! -
Тези размисли май са по-скоро есе
"сферата на съпреживяването
е пътят в живота,
а това, че той е противоречив,
е нормално,
точно така,
както и това,
че нормален
е щастливият човек."
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
