Кой човек е нормален?
Съвкупността на преживяното с теб
е ситуация на спомените ни,
които ни свързват по особен начин,
когато не сме заедно.
Ето защо споменът се преживява
в актуалния миг
като желание да се повтори,
когато спомените са красиви
и като сигнал,
който ни предпазва,
когато споменът
е лош.
Противоречивостта на ситуацята
е нещо напълно нормално,
но сред нормалните неща спада и това,
противоречията да бъдат разрешавани,
да имаме възожността
да правим това.
Обратно,
невъзможността
противоречията да бъдат разрешени,
прави ситуацията проблемна,
а задълбочаването на това състояние,
я превръща в конфликтна,
което вече не е нормално.
Да! Човечеството
винаги се е движело така,
но това не означава,
че тази ситуация е нормална.
Нормално е хората да имат възможността
да постигат щастието,
а тази възможност
се корени в новото единство на света.
Отделният индивид днес
е в цнтъра на вниманието на общността.
Това е нова реалност.
Това се случва за първи път в историята.
Това е нова възможност
за развитието на индивидите.
Но спомените
не ни свързват в едно,
а парят болезнено,
показвайки липсата ни.
Единствено съпреживяването е това,
което ни свързва
и затова така силно искаме да сме заедно.
Потопен в спомените,
аз преживявам миналото,
а съпреживяването ни изисква
да сме заедно
и затова ние преодоляваме
гордостта си
и всички трудности,
които ни разделят.
Но споменът
е сфера
на мисленето,
а съпреживяването
е сфера
на общуването
и затва ти си ми съпруга,
която обичам
и която крачи
заедно с мен в живота.
Не споменът,
а сферата на съпреживяването
е пътят в живота,
а това, че той е противоречив,
е нормално,
точно така,
както и това,
че нормален
е щастливият човек.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Мисля, че с тебе човек не би могъл да скучае! Браво! 
