Кой днес разплака цветята,
че с тях тъжно плаках и аз?
Неканен порой им удави листата
и развали им прическата пак.
Кой вън шушне в тъмнината
и тайно ме кани на валс?
Да танцувам иска в нощта с тишината,
а обувките ми напръскал е с кал?
Кой облак днес пак е на работа
и изсипа толкоз похвална печал?
Дори днес дъждецът се разтанцува
и не успя да усмири своята хал?
Кой глас събуди пак тишината,
че се втурнах се мокра, като парцал?
а навън никой не даде сигнал?
Дъждовни струйки от мене течаха,
Кой сега пък свири пред вратата
и изтръгна покоят с любопитство издал?
Изпил до дъно капчиците тъжна уплаха
се спусна щастливо в капчука неразбрал?
Кой днес пак ненужно се оплака,
че събирах в шепи цветен материал?
Разплисвах в локви огледалната сянка
и от умора се унесох в дрямков сериал?
© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados