Край - няма повече стихове да пиша,
мъката си в тях да изразя,
искам на твоето рамо да плача
и в прегръдката ти да заспя.
Кой в сърцето ми бърка,
че тъй стихове да редя, грешно ли е -
щом вината в другите търся,
а не в моята същност!
Времена на подем за едни,
разруха за други...
времена на нечисти игри!
Доверие в ближния губиш! ...