sanibani (Анка Александрова)
39

7 апр. 2010 г., 20:52

Кой си???

Поэзия

1.2K 0 2

Край - няма повече стихове да пиша,

мъката си в тях да изразя,

искам на твоето рамо да плача

и в прегръдката ти да заспя.

Кой в сърцето ми бърка,

че тъй стихове да редя, грешно ли е -

щом вината в другите търся,

а не в моята същност!

Времена на подем за едни,

разруха за други...

времена на нечисти игри!

Доверие в ближния губиш!

Край - повече няма да пиша!

P.S

Защо отново се пъхаш

в главата ми сива

и караш ме

белия лист да държа...

Край - няма да пиша и толкоз!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0