Кой си, че не те познавам, 

само име - без душа.

Проговориш ми и полудяла

в мислите си аз летя...

Кой си? – Вчера беше „Никой”.

Днес искам да си част от мен.

Чудиш се има  ли причина,

не мисли, че мога да я знам!

Кой си? Пролетният вятър литнал?

Или пък  жадуваният слънчев лъч...

Сърцето като цвят ми се разлиства

и очаква твойта топла гръд.

Кой си? Името ти все повтарям,

дори насън, дори насън.

Във ума, като камбана,

чувам неговия звън...