Кой си
Кой си, че не те познавам,
само име - без душа.
Проговориш ми и полудяла
в мислите си аз летя...
Кой си? – Вчера беше „Никой”.
Днес искам да си част от мен.
Чудиш се има ли причина,
не мисли, че мога да я знам!
Кой си? Пролетният вятър литнал?
Или пък жадуваният слънчев лъч...
Сърцето като цвят ми се разлиства
и очаква твойта топла гръд.
Кой си? Името ти все повтарям,
дори насън, дори насън.
Във ума, като камбана,
чувам неговия звън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С обич от мен за вас Всички права запазени
