13 dic 2011, 20:58

Коледа

  Poesía
7.8K 0 18

В магията на коледната нощ
безплътна сянка светъл шепот рони,
небето сипе празничен разкош
и посребрява ледените клони.

От ъгъла се носи глас познат -
отново баба приказки нарежда
и чака вън един добряк брадат
с чувала, пълен с обич и надежди.

На свой език огньовете пращят,
свещички усмиряват страсти луди
и моли се и беден, и богат,
за своето, единственото чудо.

Илюзии, вълшебства, красота,
в божествена хармония се сливат,
за да огреят свитите сърца
и хората да бъдат по-щастливи.

Гирляндите искрят  като слънца,
на бор ухаят клончета зелени...
На Коледа оставаме деца,
от вечната магия запленени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...