13 dic 2011, 20:58

Коледа

  Poesía
7.8K 0 18

В магията на коледната нощ
безплътна сянка светъл шепот рони,
небето сипе празничен разкош
и посребрява ледените клони.

От ъгъла се носи глас познат -
отново баба приказки нарежда
и чака вън един добряк брадат
с чувала, пълен с обич и надежди.

На свой език огньовете пращят,
свещички усмиряват страсти луди
и моли се и беден, и богат,
за своето, единственото чудо.

Илюзии, вълшебства, красота,
в божествена хармония се сливат,
за да огреят свитите сърца
и хората да бъдат по-щастливи.

Гирляндите искрят  като слънца,
на бор ухаят клончета зелени...
На Коледа оставаме деца,
от вечната магия запленени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...