13 dic 2011, 20:58

Коледа

  Poesía
7.8K 0 18

В магията на коледната нощ
безплътна сянка светъл шепот рони,
небето сипе празничен разкош
и посребрява ледените клони.

От ъгъла се носи глас познат -
отново баба приказки нарежда
и чака вън един добряк брадат
с чувала, пълен с обич и надежди.

На свой език огньовете пращят,
свещички усмиряват страсти луди
и моли се и беден, и богат,
за своето, единственото чудо.

Илюзии, вълшебства, красота,
в божествена хармония се сливат,
за да огреят свитите сърца
и хората да бъдат по-щастливи.

Гирляндите искрят  като слънца,
на бор ухаят клончета зелени...
На Коледа оставаме деца,
от вечната магия запленени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...