23 dic 2012, 17:10

Коледа...

  Poesía
1K 0 15

                                                                                        

ще дойде приказна и бяла
и тихо ще покрие мрака с длани
ще стене по прозорците ми вятър
посипвайки с очите ти плътта ми...
ще впива в устните копнежи
и ще руши до счупено предели
в нозете ми ще стихне утро
разкъсано от птици онемели
и някак ще е тихо до полуда
в ръцете ми ще тлее влюбен пламък
клавиши ще съшиват по стените
картини от несбъднато до крясък...
а тя ще бъде приказна и бяла

и бавно ще изтрива всеки спомен
и може би ще се завръщам някак
в изплакан дъжд
в гърдите ти

... до порив...
завинаги притихнал до сърцето...

 

 

 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...
    Благодаря!
  • "… ще дойде приказна и бяла
    и тихо ще покрие мрака с длани
    ще стене по прозорците ми вятър...
    и бавно ще изтрива всеки спомен
    и може би ще се завръщам някак
    в изплакан дъжд' - така дойде при мен.
    Невероятна си, Бети!
  • !!!!!!
  • ... усетила си...
    само препратка е...
    Благодаря!
  • ...почувствах го като клавирен откъс...импресия от 23 от някой зимен месец...но раждането има ли го?

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...