Коледа...
… ще дойде приказна и бяла
и тихо ще покрие мрака с длани
ще стене по прозорците ми вятър
посипвайки с очите ти плътта ми...
ще впива в устните копнежи
и ще руши до счупено предели
в нозете ми ще стихне утро
разкъсано от птици онемели
и някак ще е тихо до полуда
в ръцете ми ще тлее влюбен пламък
клавиши ще съшиват по стените
картини от несбъднато до крясък...
а тя ще бъде приказна и бяла
и бавно ще изтрива всеки спомен
и може би ще се завръщам някак
в изплакан дъжд
в гърдите ти
... до порив...
завинаги притихнал до сърцето...
