13 dic 2009, 23:33

Коледа без сняг - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

Коледа без сняг

 

Помниш ли, когато бяхме малки,

тежката шейна как влачехме навън?

И помниш ли, кажи, със снежни топки

как скуката убивахме при онзи пън?

Ваканциите не си забравил, бас ловя,

със заледени пръсти и отразена снежна светлина.

Светът прекрасен в ранна зимна сутрин,

не се забравя, нали така?

 

Приказки разказваме на дъщеря си днес –

за ледени висулки и човечета от сняг,

за Рождество – добрата вест.

Отправя търсещ поглед през прозореца.

- Какви висулки, човечета и вест –

навън е ден най-обикновен.

 

 

 01.12.2009

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иии Тттт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина. Вече почти не вали сняг.
  • Ще вали и ще бъде красиво и нежно и мило!Та нали тогава се отварят душите ни за нещо добро и сърдечно и ...ДАНО!Пожелавам ти един наистина различен и прекрасен ден на Коледа ,а не ден сив,скучен и най-обикновен!Привет!
  • Тук поваля малко сняг... иначе допреди няколко дни нямаше , но съм забелязал че за коледа винаги вали поне малко. А за обикновения ден -
    и най големите чудеса са се случвали в някой най - обикновен ден.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...