Сълзите пак се стичат по страните ми...

Не можа след тебе никой да ги спре.

Направили са дупки пред иконите

във много чужди домове.

Обичаха ме истински, признавам!

И не веднъж. Но не успях

дори за мъничко да те забравя

и да отвърна даже на един от тях.

Невъзможно е да спра да се тревожа

къде си, със коя... Дали ти е студено...

Направих крачката - не ти говоря,

но едва издържам... Прекалено е!

За последно думи две ти подарявам...

Прости ми - днес ни е годишнина.

И пожелай ми, моля те, за следващата Коледа

да оценя това, че съм обичана!...

                                                              25.12.20??г.