Обгърната с дебело одеало,

надзъртам през прозореца навън,

зимата облечена е в снежно бяло,

танцува в ритъма на коледния звън.

В ръката стискам топла чаша

с черно, огнено кафе,

пускам мислите на паша,

пренасям се във времето, когато бях дете.

Сега съм там, в забутаното село,

захвърлено накрай света,

държа дядо за ръка и смело

бутаме през преспите шейна.

Вятърът препуска лудо, неуморно,

играе си с моята коса,

магията на Коледата стори чудо,

още един момент с дядо изживях сега.